Диагностиката и лечението на хроничните дифузни чернодробни заболявания

Диагностиката и лечението на хроничните дифузни чернодробни заболявания представляват един от настоящите интереси на съвременната хепатология поради високото им разпространение, значителното влошаване на качеството на живот на пациентите и увеличаване на смъртността от усложнения. Според статистиката на Световната здравна организация (СЗО) смъртността от цироза и рак на черния дроб се е увеличила в света през последните години: през 2000 г. причината за смърт от цироза е на 13-то място, през 2017 г. – на 11-то; смъртност от рак на черния дроб през 2000 г.-20-то място, през 2017 г.-16-то място.

Появата на чернодробната фиброза е ключова за развитието на патологичния процес в чернодробната тъкан, резултат от хронично увреждане на чернодробната тъкан и прекомерно натрупване на извънклетъчни протеини, под въздействието на различни етиологични фактори: вирусен и автоимунен хепатит , токсични ефекти, метаболитни нарушения (мастна болест, амилоидоза, хемохроматоза), вродени и придобити имунодефицитни състояния, хематологични заболявания, хронична сърдечна недостатъчност. Прогнозата и лечението на пациенти с хронични чернодробни заболявания от всякаква етиология до голяма степен се определят от тежестта и продължителността на фиброзата, която е вид мярка за активността, разпространението и продължителността на патологичните промени в черния дроб. 

Основният начин, по който прогресират хроничните дифузни чернодробни заболявания е през развитието на последователни етапи на фиброзиране с формиране в крайна сметка на цироза и повишен риск от развитие на хепатоцелуларен карцином. Чернодробната фиброза дълго време е безсимптомна и често пациентите търсят медицинска помощ само с развитието на цироза и нейните усложнения. 

Диагностицирането на фиброзата в ранен стадий позволява: 1. започването на навременна терапия; 2. спиране или забавяне на прогресията на фиброзата до крайния стадий на декомпенсирана цироза. 

В тази връзка в медицинската практика са въведени различни методи за неинвазивна диагностика на чернодробна фиброза, които нямат противопоказания и усложнения, каквито има чернодробната биопсия, която е акуратно, но рисково изследване в диагностиката на фиброзата.

През последните десетилетия се появиха диагностични методи, които позволяват визуализиране на фиброзата – еластография и еластометрични методи – развитието на „ултразвукова палпация“.

Твърдостта на черния дроб корелира със степента на фиброза и косвено с портална хипертония, т.е. с фиброзни промени в черния дроб, твърдостта на неговата тъкан дифузно се увеличава (еластичността намалява).  Еластографската оценка на чернодробната твърдост е заместващ маркер за чернодробна фиброза, който през последните години става все по-актуален за неинвазивна оценка и стадиране на фиброза при пациенти с хронични чернодробни заболявания. 

При провеждане на двуизмерна еластография с проникваща вълна (Supersonic shear wave-elastography, 2D-SWE), тъканите се изместват на различна дълбочина поради множество фокусирани акустични импулси. 2D-SWE се основава на определянето на скоростта на разпространение на напречната вълна – количествена оценка на твърдостта на черния дроб. Колкото по-висока е скоростта на вълната, толкова по-голяма е твърдостта на чернодробните тъкани. Въз основа на получените резултати, се формира цветна карта, – качествена оценка на тъканната твърдост (с промяна на цвета от синьо при F0 или липса на фиброза до червено при F4 -налична цироза).